РАННО РЕЗЕРВИРАНЕ ON-LINE СИСТЕМА

История на Гърция

Историята на Великата Елада започва в дълбините на далечните векове и наброява около четири хиляди години. Безспорно, гръцката  цивилизация има огромно значение за целия съвременен свят. Световното изкуство, наука, политика, философия и езици са тясно свързани с културата и историята на Гърция.

Условно историята на Гърция може да бъде разделена на няколко етапа,започвайки с минойската ера, когато съгласно древните свидетелства се зародила гръцката цивилизация на остров Крит.


Минойска ера


Остров Крит (2800 - 1500 г.г.пр. Хр.)

Историята на Гърция и гръцката цивилизация започват на остров Крит приблизително около 6000 години пр. Хр. в епохата на неолита.
Изгодното  географско положение на Гърция (на кръстопът между сухопътните и морски пътища)без съмнение е послужило като един от определящите  фактори за нейното културно и историческо развитие, както  и за създаване на цивилизацията, поразяваща със своето величие и изящество и до ден днешен.

Забележително е,че  именно женското начало е осигурило такъв стремителен ръст и разцвет на критската култура в минойската епоха. В онези времена, преди повече от 4 хиляди години, жената на Крит е заемала твърде високо обществено положение, което в следващите патриархални векове значително се принизява.
Крит постоянно развивал търговски и културни връзки със своите съседи: Цикладски острови, континентална Гърция, Египет, Месопотамия и Сирия. В този период нивото на развитие на живота на континента изоставало значително от критското. По това време континентални културни центрове били градовете Микена и Тиринт, разположени в южната част на полуостров Пелопонес, които копирали достиженията на минойския Крит.От първия етап на своето съществуване гръцката цивилизация  изпитвала върху себе си влияние на стихиите, а историята на Гърция завинаги се е преплела с морската сила, с морето.  Около 1500 г. пр. Хр., в близост до остров Крит (в района на остров Санторини) се е случило разрушително  земетресение, предизвикало необратим  процес на разпадане на критската цивилизация.

Ахейски период (1400-1100 г.г.пр. Хр.)

Около 1400 г. пр. Хр. на полуостров Пелопонес дошли и постепенно били асимилирани от местното население северни ахейски племена (ахейци). И досега се водят спорове за техния произход.Според една от версиите това е гръцки народ от Северна Гърция , а според другата това са племена, дошли  от Централна Европа. Във всеки случай съществуват доказателства, че точно ахейците  донесли със себе си езическия култ към олимпийските богове и елементите на новата култура.
В резултат на това Микена съществено усилила своето влияние, ставайки най-мощната държава в цялото Средиземноморие. Това бил наистина легендарен период, за който е станало известно благодарение на Омировите поеми и многобройните митове за героите и боговете на Древна Гърция.

Кулминационният момент в историята на ахейския период несъмнено е била Троянската война, която слага началото на края на тази епоха.

Историята на Елена, подробно описана от Омир, довела до разпада на целия гръцки свят и започването на дългогодишна война. Силите на могъщата Микенска цивилизация били изтощени и тя не можела да се противопостави дори на нападенията на  полудивите северни племена на дорийците или, както ги наричали тогава  «кръглоглави». Епохата стигнала до упадък около 1100 г. пр. Хр.

Омиров  период

Произходът на дорийците и досега остава загадка на историята.Според легендата те били потомци на Херакъл.
Този смутен период бил един от най-тежките в историята на Гърция. Първоначално след нахлуването на  дорийските племена развитието на страната било върнато назад, но постепенно страната започнала “да набира обороти”, създавайки от остатъците на микенската, критската, ахейската, азиатската и дорийската култури напълно нова цивилизация.

В този период се формира гръцкия език.Точно по това време създава безсмъртните си епични поеми великият Омир, напълвайки ги със всички багри на своята епоха.

Архаичен период

За този период е характерно интензивно икономическо, политическо и културно развитие на страната.На цялата територия на Гърция израстват  градове-полиси, а по Средиземноморието се появяват  гръцки колонии. Освен това тази епоха е свързана със значителни промени  в политическата система.
Ярко събитие по това време станал Пелопонеския съюз,начело със Спарта, прочута със строгите си закони на спартанския живот, обезпечили лидерската позиция на Спарта сред другите градове-полиси.Борбата за лидерство между Атина и Спарта  получилапо-нататъчно развитие в класическия период.


Класическа епоха

Класическият период в историята на Гърция започва от войната с персите през 500 г. пр. Хр., продължила над  20 години. Само благодарение на Атина, създала Атинския морски съюз и поела командването в борбата с персите, Гърция постига окончателна победа в тази жестока война.

Постепенно Атина укрепва своята мощ, което позволило на жителите на града да използват значителни ресурси за създаване на своите велики шедьоври. Най-добрите майстори-художници, архитекти и скулптори се канят в Атина за осъществяване на плана на Перикъл за превръщането на града в “произведение на изкуството”. Освен това, с бързи темпове се развиват науката, изкуството и философията. Това време по право се счита за “златен век” в историята на Атина.Спарта не можела да понесе възхода на Атина и така борбата на Атина със Спарта за надмощие довела до Пелопонеската война,започнала към началото на 431 г. пр. Хр. и завършила след 27 години с пълен разгром на Атина.След  победата във войната Спарта става най-могъщия полис в Гърция, принуждавайки другите градове да съблюдават нейните военни порядки. Едва след обединението на Гърция под хегемонията на Македония междуособните войни започнали да стихват. И така,през 337г. пр. Хр. Гърция била обединена в Македонска Империя.

След убийството на Филип II мястото на управителя заел неговият син - Александър, създал огромна империя само за  9 години. Главната му цел била веднъж завинаги да свърши с многовековната война между Гърция и Персия. Надявайки се на мирни съглашения, той се женил за персийски принцеси – дъщерите на враговете на Гърция. Многобройните победи, за които се разказвали легенди, го главозамаяли.Той се провъзгласил за бог Зевс-Амон  и не искал да спре на постигнатото.Но дългите години в сражения изтощили неговата армия. В крайна сметка Александър не бил добре разбиран, както от армията, така и от близкото си обкръжение. Той умрял едва на 33 години, без да остави наследник.

Елинистичен период

Несъмнено смъртта на Александър значително ускорила разпадането на великата империя, което и без това вече започнало.

Военачалниците на Александър поделили империята помежду си . Антипатър взел Македония и Гърция, Лизимах - Тракия, Антигон - Мала Азия, Селевк - Вавилония, а Птолемей - Египет.

През 148 г.пр.Хр., първи паднали под властта на римските завоеватели Македония и Гърция.

Най дълго - до 30 г.пр.Хр.просъществувало царството на Птолемеите в Египет.

Римски период

Интересно, че няколко десетилетия преди нахлуването на римските завоеватели, гръцките управители сами канели римските“освободители”. Подобно на руските князе, които”използвали” Златната Орда  като военна сила в междуособните борби, гърците се обръщали за помощ към римските легиони. Но затова платили със свободата си, когато римските войски завладели Македония и Гърция и ги обявили за свои провинции, под управлението на римски наместник. Римляните станали приемници на гръцката култура и спомогнали тя да достигне до съвременния свят. Много от елементите на римската архитектура всъщност са заимствани и повтарят тези на древногръцките майстори.Както повечето велики цивилизации, и римската се разрушила отвътре поради празния начин на живот, корупцията и користолюбието.


Византийският период може да се охарактеризира като период на формиране на традициите на Християнството, когато се построяват многобройни църкви и манастири из цялата страна. Засилва се влиянието на църквата върху обществения живот и политическата система.

При Юстиниан I Византийската Империя достига апогея на своето развитие, ставайки най-могъщата държава в Средиземноморието.През 1453 година великата  империя бива превзета от османците, ставайки част от Османската империя

Османският период на Гърция се смята за един от най-тежките в нейната история. Макар турците да са предоставили на гърците свободата на вероизповеданието, гръцкият народ никога не преставал да се бори за своята независимост.

Революция

За дата на началото на революцията се счита 25 март 1821. В нея водеща роля изиграла Православната църква, когато революционното знаме вдигнал патриархът. След една година тежка и ожесточена борба Националното събрание провъзгласява независимостта на Гърция. Обаче в резултат на вътрешни междуособици избухнала гражданска война 1823-1825 г.г.След две години, през 1827 г. Националното събрание избира първия Губернатор (Глава на правителството) на Гърция, а Русия, Англия и Франция стават гаранти на автономния статус на Гърция.
През 1830 г., съгласно подписания Адрианополски мирен договор Турция признава независимостта на Гръцката държава.

Ново време

Периодът от 1830 до 1922 г. в Гърция се смята за време на вълнения  и политически безредици. Гърция била длъжна да взима под внимание мнението на водещите световни сили, спомогнали за дългоочакваната свобода. През 1862 г. на гръцкия престол е избран датския принц Георг, коронован под името Георгиос I , благодарение на което на страната били върнати Йонийските острови, Тесалия и част от Епир.

В началото на  XX век, в хода на Балканската война 1912-13 г.г., Гърция отново я очаквало разширение на историческата територия, като тогава били присъединени островите в Егейско море, Крит и Македония. След Първата световна война Гърция получила Измир и Тракия.1992 година останала в историята като година на така наречената “Малоазийска катастрофа”, когато на Гърция се наложило да забрави за своите имперски планове за освобождаване на част от Мала Азия (по крайбрежието) от турско владичество и за връщане на някогашната си слава.

Съвременност

Един от главните проблеми на този период е пристигането на огромен брой бежанци от Мала Азия, достигайки наистина невероятни размери. През октомври 1940 г. италианските фашисти нахлули в Епир, но били разбити.Тежка била победата над фашистките агресори, окупирали Гърция през 1941 г.  Благодарение на народно-освободителната армия, оглавявана от комунистите, през 1944 г. континенталната част на Гърция била освободена.
1946-1949 г. - гражданска война.

От 1952 г. започва нов етап на развитие: Гърция става член на НАТО. През 1967 г. военните извършват преврат. Установена е военна диктатура (хунта). След седем години времето на “черните полковници” свършва -на власт отново идва гражданско правителство. 1922- 1974 г.г. се характеризират с изостряне на противоречията в обществото. През този период станали 14 военни и държавни преврата. В резултат Гърция се разделила на няколко политически лагера: комунистите, военните, монархистите и привържениците на американската политика. Едва към 1974 г.страната осъзнала че, само обединена Гърция ще може да се развива като пълноценна европейска държава.

На 8 декември 1974 г. бил проведен първия референдум, в резултат на който била потвърдена отмяната на монархията.Демократичните сили се консолидирали под ръководството на Костас Караманлис, който заемал поста на Президент на Гръцката Република  от 1980 до 1995 г.

През 1981 година Гърция се присъединява  към Европейския Съюз, а на местните избори побеждава социалистическата партия. Неин известен лидер, Андреас Папандреу, става министър председател на страната, оставайки на власт през следващите седем години.

X